Ето какво може да ни причини студа
Излагането на студ има комплициран и многостранен резултат върху имунната система, като включва както потискащи, по този начин и адаптивни механизми. Проучвания демонстрират, че острото и хроничното излагане на ниски температури води до промени в имунната функционалност, които могат да имат обилни последствия за здравето. Разбирането на патофизиологичните механизми зад тези процеси е от значително значение за създаването на тактики за справяне със обвързваните опасности.
При остро излагане на мраз се следи угнетяване на редица клетъчни и хуморални съставни елементи (молекули, циркулиращи в кръвната плазма и други телесни течности) на имунния отговор. Една от най-забележимите реакции е намаляването на пролиферацията на лимфоцитите (клетки, които имат основно присъединяване в отбраната на организма против инфекции. Това угнетяване може да бъде обвързвано с понижено активиране на имунната каскада и намаляване на способността на имунната система да реагира на патогени. Изследванията също по този начин демонстрират, че броят и интензивността на клетките естествени убийци (NK клетки), които играят централна роля в разпознаването и унищожаването на инфектирани или туморни кафези, също понижават при излагане на ниски температури.
Студът също по този начин може да въздейства на системата на комплемента (част от вродения имунитет, виновна за маркирането и унищожаването на патогени). Потискането на активацията на комплемента при излагане на мраз в допълнение отслабва способността на имунната система да пази организма от инфекции. Освен това ниските температури провокират продукция на протеини на топлинен потрес (heat shock proteins; HSPs; семейство протеини, създадени от клетките в отговор на излагане на стресови условия), които имат защитна функционалност за клетките, само че също по този начин алармират за клетъчен стрес. Тези протеини могат да играят двойствена роля, като в някои случаи подкрепят акомодацията към стресови фактори, само че в други могат да нарушат естествените имунни механизми.
Въпреки потискащите резултати на острото излагане на мраз, има данни, че акомодацията към мраз се развива в границите на няколко седмици. При хронично излагане се следи отчасти възобновяване на функционалностите на имунната система. Например активността на NK клетките и пролиферацията на лимфоцитите могат да се възстановяват, което демонстрира, че организмът създава механизми за справяне с ниските температури. Този развой на акомодация обаче зависи от голям брой фактори, в това число продължителността и интензивността на експозицията на студени условия, както и от самостоятелните характерности на организма.
Една от значимите области на проучване е взаимоотношението сред излагането на мраз и физическите извършения. Упражненията при ниски температури могат да доведат до в допълнение угнетяване на имунната функционалност, изключително в случай че са свързани с натоварен физически стрес. Това може да усили риска от инфекции, изключително при спортисти, които упражняват навън през зимата. Въпреки това умерените извършения, съчетани с последователно адаптиране към мраз, могат да имат позитивен резултат върху имунната система и да подкрепят нейната резистентност.
Въпросът дали измененията в имунната функционалност при излагане на мраз са задоволителни, с цел да нарушат имунното наблюдаване (процес, посредством който имунната система непрекъснато следи за признаци на аномалии в организма, като патогени), остава отворен. Имунното наблюдаване включва способността на имунната система да разпознава и отстрани абнормни кафези, като да вземем за пример туморни или вирусно-инфектирани кафези. Потискането на основни имунни съставни елементи, като NK кафези и лимфоцити, може да усили податливостта към инфекции или даже да способства за развиване на хронични болести. Въпреки това са нужни повече проучвания, с цел да се откри дали тези резултати имат дълготрайни клинични последици, пише Puls.bg.
Излагането на мраз може също да повлияе на продукцията на цитокини (сигнални молекули, които играят основна роля в координацията на имунния отговор). Например, пониженото произвеждане на противовъзпалителни цитокини като интерлевкин-10 (IL-10) и нарасналото произвеждане на проинфламаторни цитокини като интерлевкин-6 (IL-6) могат да доведат до дисбаланс в имунния отговор. Този дисбаланс може да способства за развиването на възпалителни положения при хронично излагане на мраз.
При остро излагане на мраз се следи угнетяване на редица клетъчни и хуморални съставни елементи (молекули, циркулиращи в кръвната плазма и други телесни течности) на имунния отговор. Една от най-забележимите реакции е намаляването на пролиферацията на лимфоцитите (клетки, които имат основно присъединяване в отбраната на организма против инфекции. Това угнетяване може да бъде обвързвано с понижено активиране на имунната каскада и намаляване на способността на имунната система да реагира на патогени. Изследванията също по този начин демонстрират, че броят и интензивността на клетките естествени убийци (NK клетки), които играят централна роля в разпознаването и унищожаването на инфектирани или туморни кафези, също понижават при излагане на ниски температури.
Студът също по този начин може да въздейства на системата на комплемента (част от вродения имунитет, виновна за маркирането и унищожаването на патогени). Потискането на активацията на комплемента при излагане на мраз в допълнение отслабва способността на имунната система да пази организма от инфекции. Освен това ниските температури провокират продукция на протеини на топлинен потрес (heat shock proteins; HSPs; семейство протеини, създадени от клетките в отговор на излагане на стресови условия), които имат защитна функционалност за клетките, само че също по този начин алармират за клетъчен стрес. Тези протеини могат да играят двойствена роля, като в някои случаи подкрепят акомодацията към стресови фактори, само че в други могат да нарушат естествените имунни механизми.
Въпреки потискащите резултати на острото излагане на мраз, има данни, че акомодацията към мраз се развива в границите на няколко седмици. При хронично излагане се следи отчасти възобновяване на функционалностите на имунната система. Например активността на NK клетките и пролиферацията на лимфоцитите могат да се възстановяват, което демонстрира, че организмът създава механизми за справяне с ниските температури. Този развой на акомодация обаче зависи от голям брой фактори, в това число продължителността и интензивността на експозицията на студени условия, както и от самостоятелните характерности на организма.
Една от значимите области на проучване е взаимоотношението сред излагането на мраз и физическите извършения. Упражненията при ниски температури могат да доведат до в допълнение угнетяване на имунната функционалност, изключително в случай че са свързани с натоварен физически стрес. Това може да усили риска от инфекции, изключително при спортисти, които упражняват навън през зимата. Въпреки това умерените извършения, съчетани с последователно адаптиране към мраз, могат да имат позитивен резултат върху имунната система и да подкрепят нейната резистентност.
Въпросът дали измененията в имунната функционалност при излагане на мраз са задоволителни, с цел да нарушат имунното наблюдаване (процес, посредством който имунната система непрекъснато следи за признаци на аномалии в организма, като патогени), остава отворен. Имунното наблюдаване включва способността на имунната система да разпознава и отстрани абнормни кафези, като да вземем за пример туморни или вирусно-инфектирани кафези. Потискането на основни имунни съставни елементи, като NK кафези и лимфоцити, може да усили податливостта към инфекции или даже да способства за развиване на хронични болести. Въпреки това са нужни повече проучвания, с цел да се откри дали тези резултати имат дълготрайни клинични последици, пише Puls.bg.
Излагането на мраз може също да повлияе на продукцията на цитокини (сигнални молекули, които играят основна роля в координацията на имунния отговор). Например, пониженото произвеждане на противовъзпалителни цитокини като интерлевкин-10 (IL-10) и нарасналото произвеждане на проинфламаторни цитокини като интерлевкин-6 (IL-6) могат да доведат до дисбаланс в имунния отговор. Този дисбаланс може да способства за развиването на възпалителни положения при хронично излагане на мраз.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ